Славейков баща и Вазов били на косъм от дуел
" Стандарт " представя войните сред създатели от предишния и края на по-миналия век, които участват един до друг в антологиите и конспектите по литература на матурите. И в случай че зрелостниците през днешния ден си показват достолепни люде, които дружно са сложили основите на литературата ни, би трябвало да се разочароват - сред тях от време оно съществува същото разделяне, което можем да забележим и в наши дни. След като в предишния брой ви разказахме по какъв начин Елин Пелин е съдил Йовков за плагиатство, в този момент ви предлагаме дуела сред патриарха на следосвобожденското слово Иван Вазов и татко и наследник Славейкови.
Спорът сред Иван Вазов и кръга " Мисъл ", воден от втората страна главно от Пенчо Славейков, се приема главно за книжовен, без значение от множеството персонални нападки. Въпреки това, патриархът на литературата ни е кръстосал шпага първо с Петко Рачов Славейков -бащата на стожера на българския модернизъм Пенчо Славейков. При това - поради жена, както гласи неофициалната информация, въпреки че публично тематиката за дуела е оповестена " по литературни аргументи ". В началото Петко Славейков е считан за водач на литературата ни, а Вазов, към момента новак публицист го брои за собствен идол. Когато дребният Иван е на две годинки, Славейков-баща в действителност издава първата си стихосбирка. А след време Вазов отива да се запознае с обичания си създател и да му покаже свое произведение. Петко Славейков отхвърля с аргумента, че е доста ангажиран. Когато Вазов е едвам на 30, Славейков написа за неговата поема " Грамада " като за " последно издихание на един увехающ гений ". По това време и двамата живеят в Пловдив. Когато другари на Иван Вазов пробват да му намерят работа в столицата, Славейков написа: " За него е нужен някой по-затънтен град като Берковица или Белоградчик ". По-късно, когато след " Епопея на забравените " и " Под игото " ползата към Вазов взема превес, Славейков стартира да се нервира от последователно навлязлата популярност на по-младия си сътрудник. При това литературната им борба е обагрена и от интереса към една жена - пловдивската хубавица Пелагия. Вазов я среща по време на отмора в Хисар, който тогава бил съвременен курорт, и се влюбва в нея.
Славейков обаче също не е безучастен към хубавицата. След няколкогодишна обич с Иван Вазов, плавдивчанката открила, че въпреки всичко стихотворец къща не храни и заложила на по-сигурна партия - съветски полковник, с който отпътувала за Москва. По същото време борбата сред двамата придобива нови измерения - Славейков упреква Иван Вазов, че е продал музата си. Вазов желае опрощение и в стилната по това време традиция, навлязла от Европа, се заговаря за двубой. Славейков написа " Ако Вий от упоритости желаете да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз ще я приема ". Той даже назовава сътрудника си " чревей в нужник " и чете тази ирония пред другари. Дуелът е бил плануван на 2 март през 1884 година в Градската градина в Пловдив. Класиците на литературата ни се канели да стрелят с револвери, само че секундантите им съумели да уредят срещата да се размине без нито един изстрел и даже Вазов, като по-млад, да помоли за опрощение. Всичко приключило със трапеза и стомна станимашко вино, което Славейков доста обичал.
Примирието обаче очевидно е завършило с финалните капки от еликсира в дамаджаната, тъй като по-късно враждата се придвижва в идващото потомство - сред сина Пенчо Славейков и Вазов. И в случай че в първата борба Вазов не е бил обичан и оценен, тъй като е младият, в борбата с създателя на " Кървава ария " той към този момент е в ролята на остарелия. В началото, когато кръгът " Мисъл " се основава, неговият създател кани и Вазов като книжовен доайен да написа в едноименното списание. Скоро обаче се схваща, че Славейков и Вазов имат непримирими естетически позиции. По-старите създатели се принуждават да изоставен заради разнобой в разбиранията си за литература, само че единствено Пенчо Славейков насочва персонални нападки против патриарха. " Вазов херой? ", иронично пита той. " Настана война - Вазов бега в чужбина. Настана двубой - Вазов отново бега ", написа той, намеквайки за неосъществения двубой с татко му.
Вазов, останал отвън кръга на писателите модернисти, първо взема решение да отговори на лекар Кръстьо Кръстев, като написа: " Даже няма кой да го изпсува ". Думите му, естествено, не се харесват на кръга „ Мисъл “, който още не може да се помири с обстоятелството, че във връзка 25-годишния си креативен празник през 1895-а Вазов е разгласен за национален стихотворец. Поради това Пенчо Славейков употребява публикацията си за най-изтъкнатия сръбски създател – Змай Йованович, с цел да го развенчае паралелно с българския му еквивалент: „ Общества млади, прозяващи се още в културна дрямка, като сръбското и нашето, имат копнеж да се покажат пред същинските културни общества, че и те са нещо, та при благоприятен и неугоден случай търсят все огромен полог да снесат своето малко яйце. “ В отговор Вазов написа стихотворението " Болната змия ", в което метафорично обстойно и нашироко споделя по какъв начин е стъпкал змия, а по-късно показва по адрес на Славейков " Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,/ срещал съм я на моя друм./ Тя неведнаж хапала е краката ми/ и с какъв брой гняв, злъчка, бес! "
Вазов печели още един психически дуел с кръга „ Мисъл “, взимайки под крилото си един от най-близките им сътрудници - Кирил Христов. Промяната се усеща през 1903 година, когато излиза стихосбирката „ Избрани творби “. Предговорът е написан от националния стихотворец. Битката сред двете фракции се ожесточава - по това време те разгласяват стихосбирка на Яворов, като в предговора особено подчертават върху това, че национални поети и любимци може да бъдат единствено тези, които приказват по народному.
Конфликтът навлиза в нова фаза, когато Вазов прави откровена литературна мистификация. На страниците на списание „ Българска колекция “ той разгласява „ Японски силуети. Из стихотворенията на Геваша Хито-Хито “, които твърди, че е превел от френски. Всъщност това е история, напълно измислена от патриарха на българската литература, с която той се надсмива над своите съперници. В идващите 4 години до прекъсването на списание „ Мисъл “ през 1907-а печатът става полесражение сред двамата, само че и сред двете литературни течения, които си разменят реплики в стихове и прозаичност. Според доктор Кръстев ореолът на Вазов е опустошен, а поетът споделя за рецензията, че „ тя с дребни изключения продължава да бъде израз не на справедлива оценка, а на литературни кръгчета, на интелектуални котерийки и основно – на персонални пристрастености “.
Личното си отношение Пенчо Славейков засвидетелства и с това, че в интервала 1908-09, когато е шеф на Народния спектакъл, не е сложена нито една Вазова пиеса. Не е позволена и кандидатурата на Вазов за Нобелова премия, защото когато неговият преводач Йенсен се кани да го предложи, Славейков и хората от " Мисъл " не стопират да му приказват против създателя на " Под игото ". За това написа в спомените си професор Иван Шишманов. По-късно самият Пенчо Славейков е препоръчан за наградата, само че по този начин и не го получава.
Спорът сред Иван Вазов и кръга " Мисъл ", воден от втората страна главно от Пенчо Славейков, се приема главно за книжовен, без значение от множеството персонални нападки. Въпреки това, патриархът на литературата ни е кръстосал шпага първо с Петко Рачов Славейков -бащата на стожера на българския модернизъм Пенчо Славейков. При това - поради жена, както гласи неофициалната информация, въпреки че публично тематиката за дуела е оповестена " по литературни аргументи ". В началото Петко Славейков е считан за водач на литературата ни, а Вазов, към момента новак публицист го брои за собствен идол. Когато дребният Иван е на две годинки, Славейков-баща в действителност издава първата си стихосбирка. А след време Вазов отива да се запознае с обичания си създател и да му покаже свое произведение. Петко Славейков отхвърля с аргумента, че е доста ангажиран. Когато Вазов е едвам на 30, Славейков написа за неговата поема " Грамада " като за " последно издихание на един увехающ гений ". По това време и двамата живеят в Пловдив. Когато другари на Иван Вазов пробват да му намерят работа в столицата, Славейков написа: " За него е нужен някой по-затънтен град като Берковица или Белоградчик ". По-късно, когато след " Епопея на забравените " и " Под игото " ползата към Вазов взема превес, Славейков стартира да се нервира от последователно навлязлата популярност на по-младия си сътрудник. При това литературната им борба е обагрена и от интереса към една жена - пловдивската хубавица Пелагия. Вазов я среща по време на отмора в Хисар, който тогава бил съвременен курорт, и се влюбва в нея.
Славейков обаче също не е безучастен към хубавицата. След няколкогодишна обич с Иван Вазов, плавдивчанката открила, че въпреки всичко стихотворец къща не храни и заложила на по-сигурна партия - съветски полковник, с който отпътувала за Москва. По същото време борбата сред двамата придобива нови измерения - Славейков упреква Иван Вазов, че е продал музата си. Вазов желае опрощение и в стилната по това време традиция, навлязла от Европа, се заговаря за двубой. Славейков написа " Ако Вий от упоритости желаете да мъстите, хвърляйте ръкавицата и аз ще я приема ". Той даже назовава сътрудника си " чревей в нужник " и чете тази ирония пред другари. Дуелът е бил плануван на 2 март през 1884 година в Градската градина в Пловдив. Класиците на литературата ни се канели да стрелят с револвери, само че секундантите им съумели да уредят срещата да се размине без нито един изстрел и даже Вазов, като по-млад, да помоли за опрощение. Всичко приключило със трапеза и стомна станимашко вино, което Славейков доста обичал.
Примирието обаче очевидно е завършило с финалните капки от еликсира в дамаджаната, тъй като по-късно враждата се придвижва в идващото потомство - сред сина Пенчо Славейков и Вазов. И в случай че в първата борба Вазов не е бил обичан и оценен, тъй като е младият, в борбата с създателя на " Кървава ария " той към този момент е в ролята на остарелия. В началото, когато кръгът " Мисъл " се основава, неговият създател кани и Вазов като книжовен доайен да написа в едноименното списание. Скоро обаче се схваща, че Славейков и Вазов имат непримирими естетически позиции. По-старите създатели се принуждават да изоставен заради разнобой в разбиранията си за литература, само че единствено Пенчо Славейков насочва персонални нападки против патриарха. " Вазов херой? ", иронично пита той. " Настана война - Вазов бега в чужбина. Настана двубой - Вазов отново бега ", написа той, намеквайки за неосъществения двубой с татко му.
Вазов, останал отвън кръга на писателите модернисти, първо взема решение да отговори на лекар Кръстьо Кръстев, като написа: " Даже няма кой да го изпсува ". Думите му, естествено, не се харесват на кръга „ Мисъл “, който още не може да се помири с обстоятелството, че във връзка 25-годишния си креативен празник през 1895-а Вазов е разгласен за национален стихотворец. Поради това Пенчо Славейков употребява публикацията си за най-изтъкнатия сръбски създател – Змай Йованович, с цел да го развенчае паралелно с българския му еквивалент: „ Общества млади, прозяващи се още в културна дрямка, като сръбското и нашето, имат копнеж да се покажат пред същинските културни общества, че и те са нещо, та при благоприятен и неугоден случай търсят все огромен полог да снесат своето малко яйце. “ В отговор Вазов написа стихотворението " Болната змия ", в което метафорично обстойно и нашироко споделя по какъв начин е стъпкал змия, а по-късно показва по адрес на Славейков " Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,/ срещал съм я на моя друм./ Тя неведнаж хапала е краката ми/ и с какъв брой гняв, злъчка, бес! "
Вазов печели още един психически дуел с кръга „ Мисъл “, взимайки под крилото си един от най-близките им сътрудници - Кирил Христов. Промяната се усеща през 1903 година, когато излиза стихосбирката „ Избрани творби “. Предговорът е написан от националния стихотворец. Битката сред двете фракции се ожесточава - по това време те разгласяват стихосбирка на Яворов, като в предговора особено подчертават върху това, че национални поети и любимци може да бъдат единствено тези, които приказват по народному.
Конфликтът навлиза в нова фаза, когато Вазов прави откровена литературна мистификация. На страниците на списание „ Българска колекция “ той разгласява „ Японски силуети. Из стихотворенията на Геваша Хито-Хито “, които твърди, че е превел от френски. Всъщност това е история, напълно измислена от патриарха на българската литература, с която той се надсмива над своите съперници. В идващите 4 години до прекъсването на списание „ Мисъл “ през 1907-а печатът става полесражение сред двамата, само че и сред двете литературни течения, които си разменят реплики в стихове и прозаичност. Според доктор Кръстев ореолът на Вазов е опустошен, а поетът споделя за рецензията, че „ тя с дребни изключения продължава да бъде израз не на справедлива оценка, а на литературни кръгчета, на интелектуални котерийки и основно – на персонални пристрастености “.
Личното си отношение Пенчо Славейков засвидетелства и с това, че в интервала 1908-09, когато е шеф на Народния спектакъл, не е сложена нито една Вазова пиеса. Не е позволена и кандидатурата на Вазов за Нобелова премия, защото когато неговият преводач Йенсен се кани да го предложи, Славейков и хората от " Мисъл " не стопират да му приказват против създателя на " Под игото ". За това написа в спомените си професор Иван Шишманов. По-късно самият Пенчо Славейков е препоръчан за наградата, само че по този начин и не го получава.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ